Чарлз Буковски
"She's mad but she's magic. There's no lie in her fire."
Малко вероятно е да не сте чували за Хенри Чарлз Буковски – един от най-циничните, дръзки, безкомпромисни и провокативни личности в литературния свят от средата до края на ХХ век. Обикновено съществуват две мнения за него, разположени в двете абсолютни крайности – за едни той е циничен простак, за други абсолютен гений. Намразваш го, или го заобичваш. Но едно е сигурно – че няма да ви остави безразлични към творчеството и разбиранията си за света.
Буковски е познат с това, че е страстен почитател на алкохола, жените, класическата музика и комара. Но освен това Буковски е изпитвал особена симпатия и почит към а Антон Чехов, Ърнест
Хемингуей, Луи-Фердинан Селин, Фьодор Достоевски, Франц Кафка, които е приемал като литературни образци.
Автор е на книги като "Поща", "Factotum (Момче за всичко)", "Жени", "Холивуд", "Записки на стария мръсник", "Всичко на масата", "На юг от никъде", "Нощни улици на лудостта", "Пиянска амнезия", "Тежко без музика“.
За периода, в който твори, неведнъж бива отхвърлян от критиците. Днес обаче поезията и прозата му се приемат изключително добре от младия читател, както и от критиката. Аз лично харесвам Буковски заради неговата откровеност с читателя – той няма да захароса нищо от онова, което ще прочетете, няма да ви поднесе илюзии, несъществуващи в истинския живот, само за да ви се хареса. Само неподправената гола, а понякога и грозна истина. Неговата истина.
Представям ви моята извадка от негови цитати като поле за размисъл:
(доста са, но това е минимумът, до който успях да ги сведа)
Някои хора никога не полудяват. Що за наистина ужасен живот трябва да живеят?
***
Винаги ще се намери нещо, което да разруши живота ни. Зависи само кое или какво ще ни открие първо. Човек винаги е готов да бъде отнесен.
***
Болката е странно нещо. Котка убива птица, блъскат се коли, запалва се къща… Болката пристига изведнъж. Бам, и вече не можеш да се отървеш от нея. Болката е истинска. А в очите на останалите ти си глупак. Все едно изведнъж си се превърнал в идиот. Болката не се лекува, освен ако не познаваш някой, който знае как се чувстваш и как да ти помогне.
***
И все пак жените – свестните жени – ме плашеха, защото те в крайна сметка искат душата ти, а аз исках да си запазя онова, което ми бе останало от моята.
***
Разберете ме. Не съм от този обикновен свят. Имам си лудост, аз живея в друго измерение и нямам време за неща, които нямат душа.
***
Трябва да умреш няколко пъти, преди да започнеш да живееш истински.
***
Никога не съм бил самотен. Стоял съм в една стая, изпитвайки самоубийствени пориви. Бил съм депресиран. Чувствал съм се ужасно – ама ужасно извън всякакви общоприети представи – но никога не съм чувствал, че другият човек би могъл да влезе в тази стая и да излекува това, което ме мъчи. Или че определен брой хора могат да влязат в тази стая и да променят нещо. С други думи, самотата е нещо, което никога не ме е притеснявало, защото аз винаги съм имал онази особена краста да бъда сам. Случвало се е на партита или на стадиони, пълни с ликуващи хора, да изпитам самота. Тук ще цитирам Ибсен, „Най-силните хора са най-самотни“. Никога не съм си мислил, „Ех сега ако дойде една красива блондинка и ме изчука, да потърка топките ми и ще се почувствам много добре“. Не, това няма да помогне. Знаете как мисли масата „Уау, днес е петък вечер, какво ще правим. Няма просто да стоим тук, нали?“ Всъщност, да, ще стоя. Защото навън реално няма нищо. Това е пълна глупост. Глупави хора се смесват с други глупави хора. Да ги оставим да глупеят заедно. Никога не ме е тормозела нуждата да се хвърля във вечерта. Аз се криех в баровете, защото не исках да се крия във фабриките. Това е всичко. Съжалявам за всички тези милиони хора, но аз никога не съм бил самотен. Аз харесвам себе си. Аз съм най-добрата форма за развлечение, с която разполагам. Да пием още вино!
***
Какво може да постигне един поет, ако не изпитва болка? Болката е също толкова важна, колкото и пишещата машина.
***
Кога свършва любовта, знаеш ли? Тогава, когато кажеш „свърши“, а в сърцето не почувстваш болка.
***
Намери това, което обичаш и го остави да те убие.
***
Накъдето и да отива тълпата – ти тръгни в обратната посока.
***
Страшна е не самата смърт, а начинът, по който хората живеят преди нея.
***
След като жената се обърне срещу теб, всичко е загубено. Понякога наистина те обичат, но после нещо се обръща в тях. Тогава могат да те видят как умираш в канавката, блъснат от някоя кола, и няма да ти помогнат, а ще се изплюят върху теб.
***
Любовта не трябва да се случва по команда, нито пък вярата да се изразява в няколко сентенции. Аз съм своя господ. Ние сме тук, за да променим влиянието на църквата, на държавата, както и на образователната ни система. Ние сме тук, за да пием бира. Ние сме тук, за да спрем войната. Ние сме тук, за да се смеем на лудостта си и за да живеем животите си толкова добре, че дори Смъртта да потръпне, когато ни прибира при себе си.
***
Хората без морал често се смятаха за по-свободни, но най-често просто бяха лишени от способността да чувстват и да обичат. Така прегръщаха свободния секс. Мъртви, които чукат други мъртви. В тяхната игра нямаше риск или хумор – бяха трупове, които чукат други трупове.
***
Когато лъжеш някой човек за таланта му само защото седи срещу теб, това е най-непростимата лъжа от всички, защото така го насърчаваш да продължи и в крайна сметка да провали целия си живот просто защото няма талант. И все пак повечето хора постъпват точно така – най-вече приятелите и роднините.
***
Докато мъжете гледат футбол, пият бира или играят боулинг, жените са тези, които мислят за нас, съсредоточават се, изучават и решават: дали да ни приемат, да ни изхвърлят, да ни заменят, да ни убият или просто да ни оставят.
***
Спрях да търся Мечтаното момиче и започнах да се оглеждам за някоя, която поне не е пълен кошмар.
***
– Какво мислиш за жените? – попита ме тя.
– Не мисля. Всички жени са различни. Но общо взето, са съчетание от най-доброто и най-лошото в живота – едновременно вълшебни и ужасни. Все пак се радвам, че ги има.
***
Как можеш да се довериш на същество, от което всеки месец тече кръв и то все пак не умира?
***
– Защо се караш с красотата си? — я попитах. Защо не щеш да се сприятелиш с нея?
– Защото хората смятат, че това е единственото нещо, което имам. Красотата не е нищо, красотата изчезва. Не можеш да разбереш какъв късмет имаш, че си грозен, защото, когато някой те харесва, знаеш, че е за нещо друго.
***
Големият проблем на този свят е, че умните хора винаги са пълни със съмнения.
***
Не вярвам, че можем да променим света към по-добро. Вярвам, че можем да се постараем да не го правим по-лош, отколкото е.
***
Смятам, че цинизмът е проява на слабост. Цинизмът е начин да кажеш, че всичко е сбъркано. ВСИЧКО Е ПОГРЕШНО! Цинизмът е слабост, защото тя не позволява на човека да се адаптира към това, което се случва в момента. Да, цинизмът при всички положения е слабост. Също като оптимизмът.
***
Разликата между демокрацията и диктатурата е, че при демокрацията първо гласуваш и след това получаваш заповеди, докато при диктатурата не си губиш времето с гласуване.
***
Каквото и да дадеш на човешкия род, той ще го издере, разкъса и осере.
***
Никога не пиша през деня. Това е все едно да тичаш из мола със свалени дрехи. Всеки може да те види. През нощта… тогава всичко е в ръцете ти… това е магия.
***
Не мразя хората, просто се чувствам добре, когато не са около мен.
Прочетете още от Буковски:
Чарлз Буковски (1920 - 1994)