"Събудилата се мисъл винаги буди някоя друга." — Мария фон Ебнер-Ешенбах
По ред на ден е предизвикателство, което си поставих в края на 2018 г. Всеки ден ще споделям по една мисъл, по един ред, от хилядите мисли, които преминават през мен ежедневно.
Let's go!
1-ви ред:
Тази вечер пием за грешките, които сме допуснали през изминалата година, както и за всички онези, които никога повече няма да повторим.
31/12/2018
2-ри ред:
Вярата в доброто у хората прави дори нас самите по-добри, отколкото мислим, че сме.
01/01/2019
3-ти ред:
Най-големият ти враг е в огледалото, но там ще откриеш и спасението си.
02/01/2019
4-ти ред:
Щастието са малките неща. И ти.
03/01/2019
5-ти ред:
Няма значение колко са ти взели, стига ти да си дал достатъчно.
04/01/2019
6-ти ред: Нищо не реже по-дълбоко от думите (ти).
05/01/2019
7-ми ред:
Най-много се губим из пътищата, по които никога не сме поели.
06/01/2019
8-ми ред:
Не е точно мисъл, по-скоро молба, и не е точно един ред, по-скоро няколко: бъдете по-добри един към друг. По-откровени. По-почтени. От човещина глава не боли.
07/01/2019
9-ти ред:
Всяко творение, което в ума си редя – не аз го създавам, то се ражда в нощта.
08/01/2019
10-ти ред:
Спомените от миналото – всичките ще ги откриеш по страниците на тетрадките ми.
09/01/2019
11-ти ред:
Когато една врата се затвори за теб, не захвърляй ключа за всички останали врати пред себе си. Моментът, в който се откажеш, е единственият момент, в който се превръщаш в губещ.
10/01/2019
12-ти ред:
Благодаря (ти) за уроците. Взех си бележки, за да не повтарям скъпи грешки.
11/01/2019
13-ти ред: Щастието ти никога не може да е крачка назад. То е пътят напред.
Истински успех е да намериш мястото си сред света, където наистина да се чувстваш у дома. Където да си цял. Където тялото и душата ти да са в хармония. Където полъхът на вятъра да е в синхрон с ударите на сърцето ти.
12/01/2019
14-ти ред:
Можеш да падаш, да ставаш, отново да падаш и пак да се изправяш, но не можеш да се откажеш. Никога. Защото всяко едно издигане от дъното, те прави по-силен, отколкото си бил вчера.
13/01/2019
15-ти ред:
Ако не знаеш накъде да продължиш, просто се вслушай в сърцето си.
14/01/2019
16-ти ред: Просто бъди. Този, който ти искаш, а не човекът, който другите очакват от теб да бъдеш.
15/01/2019
17-ти ред:
Колкото повече се опитваш да избягаш от досега на тъгата на всяка цена, толкова по-безпощадна е, когато те спипа. Понякога просто трябва да изтанцувате по един тъжен валс, след което да се сбогувате и всеки да поеме в различна посока.
16/01/2019
18-ти ред:
МАШИНА НА ВРЕМЕТО
Имаш право да дадеш само един съвет на по-младото си аз. Какъв ще е той?
– Не бъди толкова тъжна.
17/01/2019
19-ти ред:
АГОНИЯ
Миговете на паралелно щастие, което е можело да бъде, но не би.
18/01/2019
20-ти ред: "Когато мълчат, крещят." – Цицерон
19/01/2019
21-ви ред:
Ако ти кажа, че ще вървим дълго, ще ме последваш ли? Ако не пускам ръката ти, ще ми повярваш ли? Ако се губим по пътя, ще се откажеш ли?
И ако все пак те отведа до сърцето си, ще останеш ли?
20/01/2019
22-ри ред: През януари е безкрайно пусто. Не тъжно, а изпълнено с тишини. И затова не ми се пише – днес по януарски ми се мълчи.
21/01/2019
23-ти ред:
КРИЕНИЦА
Знам къде ще ме потърсиш, и се скривам точно там.
22/01/2019
24-ти ред:
Нито една твоя мечта не заслужава да бъде свободно изхвърлена в небитието. Дошла е от сърцето ти с причина. След целия този път на осъзнаване, не можеш просто да затръшнеш вратата пред лицето ѝ, само защото сега не е удобно.
Припомни си това следващия път, когато си на път да се откажеш от нея.
23/01/2019
25-ти ред:
Думите може и да лъжат, но очите – никога.
24/01/2019
26-ти ред:
Пръсти, вплетени в безкрайност. Две очи. Спомени. Море.
И ти.
25/01/2019
27-ми ред:
Нещото, над което не минава и ден, през който да се замисля: малкото е много. Толкова много, и толкова повече от всичко.
26/01/2019
28-ми ред:
Животът бележи всички ни по-най различни и непредвидими начини. И това е една от вечните и непреходни истини, които си струва да си припомним: "И това ще мине". Независимо къде сме и как се чувстваме, няма нищо непреходно в този свят.
27/01/2019
29-ти ред:
Може ли една прегръдка да спаси човешки живот?
Понякога искам да прегърна всички нещастни хора по света...
28/01/2019
30-ти ред:
Единствената битка, от която си струва човек никога да не се отказва, е тази със самия него. Тя е най-трудната, може би и всевечна. Никога няма да си приключил докрай с нея, нито тя с теб.
Но ще направи от човека, който си бил вчера, по-добър човек днес. Заслужаваш това, за което се бориш — заслужаваш най-доброто от себе си.
29/01/2019
31-ви ред:
Днес получих пратка от България и толкова много се зарадвах, че нямам какво повече да ви споделя.
Книга, която обичам ужасно, и от която просто имах нужда отново.
И ето какво беше отбелязано (с мишена... знам) от кой знае кога в нея:
„Има такива дни, в които, ако си небе — ще завалиш, за да удавиш всичко в себе си...
Понякога е хубаво да вървиш сам, зависи колко дълго продължава. Понякога е хубаво да вървиш с някого, зависи, колко е близо до теб. Понякога е хубаво да знаеш, че някъде там има човек, който може да те разбере само като гледа в очите ти. Без нито дума. Дори и без докосване.”
— Радослав Гизгинджиев, из „Дневниците. Страници от Рая”
Има книги, в които сякаш някой говори вместо нас. Има думи, в които се губим и откриваме едновременно. Страници, към които трябва да се върнем отново след време... точното време.
(Това определено не беше един ред.)
30/01/2019
32-ри ред:
Знаете ли понякога какво стига на един ден, за да бъде съвършен? Чаша кафе и дълъг разговор с приятел.
Може и само второто.
31/01/2019
33-ти ред:
Точно онази малка крачка, която си отлагал толкова време, ще те отведе най-далеч.
01/02/2019
34-ти ред:
САМИ
Черни бродници в главите ни — мъртви са душите ни.
02/02/2019
35-ти ред:
Да прощаваш без да изискваш. А в сутрините наново, по-силно да обикваш.
03/02/2019
36-ти ред:
"Светът е голям и спасение дебне отвсякъде." — Илия Троянов
04/02/2019
37-ми ред:
Мога да изчезна от целия свят и да се скрия на сигурно място.
В прегръдката ти.
05/02/2019
38-ми ред:
Дните с теб са лято, пясък и мирис на море.
Най-красивите, топли и бързо изплъзващи се между пръстите от всички останали.
06/02/2019
39-ти ред:
Казват, че февруари е месецът на влюбените, но аз мисля, че трябва да си останем влюбени и през останалата част от годината.
Един живот със сигурност няма да ни стигне да обичаме достатъчно, камо ли само месец.
07/02/2019
40-ти ред:
"Трябва да говорите очи в очи. Така, че душата ви да се чете по лицето. Нека сърцето да се изкаже със звуците на думите. Една дума, казана с убеждение, с пълна искреност и без колебания, лице в лице – това означава много повече от десетки изписани страници на хартия." — Фьодор М. Достоевски
08/02/2019
41-ви ред:
"Великото е винаги най-просто! Една луна, две капчици роса, една случайна мъничка разходка и топлината на една ръка... " – Дамян Дамянов, из "Поема за щастието"
09/02/2019
42-ри ред:
"Нямам много време, но искам цялото да го прекарам с теб." – тъй ми рече гъсеничката в своя пъстър, пръв куплет...
10/02/2019
43-ти ред:
Превръщаш се в това, в което вярваш. Повярвай в себе си.
11/02/2019
Comments