Защото когато оставам будна в късните часове на лунната нощ и мисля за теб, знам че и ти правиш същото.
И се чувствам по-малко сама.
Аз съм в ума ти. В мислите ти.
И ти си при мен.
Но не сме един до друг.
Живеем в съзнанието на другия, но в края на краищата оставаме сами в самотата си, поради невъзможността да изречем на глас всичко, с което цялото ни същество яростно се бори: страхове, мечти, съмнения, желания…
Всичко, което ще остане дълбоко заровено.
Скрито и от нас самите.
А как искам да знам всичко.
И как искам да мога да ти кажа всичко.
Всичко.
コメント