Заедно, но поотделно

Защото когато оставам будна в късните часове на лунната нощ и мисля за теб, знам че и ти правиш същото. 

И се чувствам по-малко сама. 

Аз съм в ума ти. В мислите ти. 

И ти си при мен.

Но не сме един до друг. 

Живеем в съзнанието на другия, но в края на краищата оставаме сами в самотата си, поради невъзможността да изречем на глас всичко, с което цялото ни същество яростно се бори: страхове, мечти, съмнения, желания… 

Всичко, което ще остане дълбоко заровено. 

Скрито и от нас самите. 

А как искам да знам всичко. 

И как искам да мога да ти кажа всичко.

Всичко.