Днес се моля за една жена, която не познавам. Моля се на съдбата, на доброто, на онова, което кара нещата да се случват по определен начин. Моля се тя да се пребори и да се събуди. Да отвори очи и още дълги години да може да прегръща децата и внуците си.
Има хора, които бегло познаваш, дори не си виждал “на живо”, но усещаш болезнено близки в сърцето си. Може би сме се познавали в някой друг живот, а сега не можем да се познаем. Трябва да е това. Или е нещо друго. Може би следващ живот ще преплете още повече съдбите ни и тогава всичко ще има смисъл.
Но днес моят смисъл е една жена да надлъже смъртта, да се откъсне от ръцете, които я теглят към онова място, на което тя не принадлежи. Все още не.
Не отлитай от нас, чуваш ли? Събуди се!
