Изгубени думи

Спрях да пиша, когато имах най-много за (раз)казване. 

Толкова много, че не знаех откъде да започна.

Толкова съкровено, че не смеех дори да го изпиша.

Толкова нереално, че се питах дали не е сън.

Ако е сън... нека продължи.