И щастието може да ражда сълзи.
Да отмива болката,
да не реже късове,
да не боли.
Повод за усмивка.
Озарение.
Щастие за вдъхновение,
а не дете на болката,
от разруха – сътворение.
Любовта.
Да не е клише
да вярваш в радостта.
Да разгърнеш криле,
и просто ей така –
времето за миг да спре.
Биана Гунчева
