Една страница, събрала всичко.
Обичах я и пазих,
даже стих ѝ посветих.
Но и всичко нея да отдавах,
все пред мен стоеше празна.
Бял бездушен лист.
Пустота заразна.
Но през онази глуха, лунна нощ
се престраших –
на парчета я накъсах, изгорих.
В нейното унищожение,
скрих своя пламък на спасение.
И тихо продължих.
Дълго след това отварям всяка книга,
в търсене на страницата цяла.
Надявам се да я открия –
преродена, оцеляла.
Докато по редовете
погледа ми вяло отминава,
за миг до истината стигам –
с години остаряла.
Без да чакам вече феникса събуден,
зная – празният лист хартия
е далечен миг, отдавна погубен.
Спомен недосегаем, чужд и свиреп,
и въпреки цялата болка в себе си –
страница от теб.
Биана Гунчева
