Страница от теб

Една страница, събрала всичко.

Обичах я и пазих, 

даже стих ѝ посветих.

Но и всичко нея да отдавах,

все пред мен стоеше празна.

Бял бездушен лист.

Пустота заразна. 

Но през онази глуха, лунна нощ 

се престраших –

на парчета я накъсах, изгорих.

В нейното унищожение, 

скрих своя пламък на спасение.

И тихо продължих.

Дълго след това отварям всяка книга,

в търсене на страницата цяла.

Надявам се да я открия –

преродена, оцеляла.

Докато по редовете 

погледа ми вяло отминава, 

за миг до истината стигам –

с години остаряла.

Без да чакам вече феникса събуден,

зная – празният лист хартия

е далечен миг, отдавна погубен.

Спомен недосегаем, чужд и свиреп,

и въпреки цялата болка в себе си –

страница от теб. 

Биана Гунчева