На безброй парчета

Понякога се губя в мислите си. 

Понякога се откривам в тях. 

Понякога откривам в тях повече от теб, отколкото от самата себе си.

Дали през същото това време аз се лутам някъде из твоите мисли? 

И ако не, то тогава къде съм?

Не искам пак да се губя, разпръсната на безброй парчета, на безброй места.

Опитвам се да се събера. 

Някъде, където (най-накрая) ще мога да бъда едно цяло.