Изгубихме се сред обещания,
напразно дадени,
неслучили се в миналото,
заключени в нищото.
Бягахме забравени,
нечакани,
от бездната,
която погълна душите ни.
Отдавна заживели в нищото.
Нейните ръце откъснаха душата от тялото ти, за да я докоснат до най-красивите хоризонти, морета и светове. Отвориха широко затворените ти очи за невидимата земна красота, която ти прекалено дълго отказваше да допуснеш в живота си. Сега тялото ти носи белезите на една нова душевност. Сега знаеш, че имаш душа, знаеш къде е тя. В ръцете ѝ. Заключена в онези светове, до които заедно достигнахте. Които жадно изпивахте. Отвъд всичко телесно. Отвъд теб.
Биана Гунчева
留言