Отвъд II

Изгубихме се сред обещания,

напразно дадени,

неслучили се в миналото,

заключени в нищото.

Бягахме забравени,

нечакани,

от бездната,

която погълна душите ни.

Отдавна заживели в нищото.

---

Нейните ръце откъснаха душата от тялото ти, за да я докоснат до най-красивите хоризонти, морета и светове. Отвориха широко затворените ти очи за невидимата земна красота, която ти прекалено дълго отказваше да допуснеш в живота си. Сега тялото ти носи белезите на една нова душевност. Сега знаеш, че имаш душа, знаеш къде е тя. В ръцете ѝ. Заключена в онези светове, до които заедно достигнахте. Които жадно изпивахте. Отвъд всичко телесно. Отвъд теб.

Биана Гунчева