Сутрини

Събуждам се. Беше рано, а небето толкова лилаво. Улиците все още празни - също като клоните на дърветата. Единствено изпадалите листа се гонеха в малки, нежни кръгове.  

Тихо е. Хладно есенно утро, не знаеш какво време те очаква. После се обърнах към теб, а ти отвори очите си. Бяха толкова сини, че за миг забравих за всички останали цветове. И можех да остана в тях вечно. Две сини морета, в които е винаги лято - в тях няма студ, не е лилаво, топли са, и ме обливат като слънчеви лъчи. Мога да те гледам така и всеки ден навън да е лилавo, но в мен да живее вечно, синьо лято.