Боляло ли те е някога сърце? Да е на безброй парчета и да се чудиш кое е паднало къде…
Някои дни искам да завладея света, в други не мога да овладея и себе си.
Има ли нещо по-ограбващо от страха? Докато сме в ръцете му, забравяме за единственото, което не можем да върнем след него — времето.
Ограбване
Когато си там, а сърцето ти е някъде, където не си.
Бъди сутрешното ми кафе. Изгаряй ме бавно, докато отпивам от теб – жадно.
Не се влюбих в широката ти усмивка или звънкия смях.
Влюбих се в историите, които очите ти разказваха всеки път, когато ме погледнеха.
Излях си душата пред теб, а ти още събираше парченцата от сблъсъка на двете ни сърца по пода.
Исках целия свят. Прегърнах те – беше в ръцете ми.
Нямаха много, но имаха всичко: празни джобове, пълни с мечти.
Ние сме толкова големи, колкото големи са сърцата ни.
С теб не ми се бяга далеч – само някъде, където пресечните ни точки ще се слеят в една.
Понякога всички тези мисли ме запълват цялата и нямам нужда от нищо друго. Не мога да допусна нищо друго.
През останалото време имам нужда само от теб.
С широко затворени очи подминаваме историите, които чакат да бъдат разказани.
Това не е любовта, която не трябва да отмине. Това е любовта, която не искам да отмине.
