Фрагменти

Боляло ли те е някога сърце? Да е на безброй парчета и да се чудиш кое е паднало къде…

Някои дни искам да завладея света, в други не мога да овладея и себе си.

Има ли нещо по-ограбващо от страха? Докато сме в ръцете му, забравяме за единственото, което не можем да върнем след него — времето.

Ограбване

Когато си там, а сърцето ти е някъде, където не си.

Бъди сутрешното ми кафе. Изгаряй ме бавно, докато отпивам от теб – жадно.

Не се влюбих в широката ти усмивка или звънкия смях.

Влюбих се в историите, които очите ти разказваха всеки път, когато ме погледнеха.

Излях си душата пред теб, а ти още събираше парченцата от сблъсъка на двете ни сърца по пода.

Исках целия свят. Прегърнах те – беше в ръцете ми.

Нямаха много, но имаха всичко: празни джобове, пълни с мечти.

Ние сме толкова големи, колкото големи са сърцата ни.

С теб не ми се бяга далеч – само някъде, където пресечните ни точки ще се слеят в една.

Понякога всички тези мисли ме запълват цялата и нямам нужда от нищо друго. Не мога да допусна нищо друго.

През останалото време имам нужда само от теб.

С широко затворени очи подминаваме историите, които чакат да бъдат разказани.

Това не е любовта, която не трябва да отмине. Това е любовта, която не искам да отмине.

Последни публикации