Сънуваш ли?

Стряскаш ли се понякога от съня си?

Събуждаш се, не помниш много, не помниш детайли, но усещаш…

Онзи усет за нещо изживяно, за нещо далечно. Не е спомен – чувство е. 

Хем си объркан – хубаво ли ти е, тъжно ли ти е; хем си благодарен.

Заспиваш отново. Когато се събудиш на сутринта, е останало само чувството – и някаква топлина. Отминало е, но все още го носиш в теб – цялото ти същество го усеща. Пазиш го в тайна, за да не ти отнеме никой този миг.

Мигът от един откраднат спомен, сън без спомени, по-силен и запомнящ се и от всичко изживяно досега.