Май

Беше топла майска нощ - срещата преди раздялата.

Не подозирах, че ще е от онези, след които остава само вкусът на забравата.

Повървяхме така, май усмихна ми се накрая, но не съм сигурна, вече бях уморила се да гадая.

Най-после си казахме истини, отдавна държани в уста, но те като остриета режеха от въздуха парчета самота.

Май беше ветровито, не зная. Тялото ми бе вцепенено, а ме болеше да призная.

Останахме за миг по-дълго в прегръдката, всичко беше цяло, а аз не исках да отпивам от глътката.

Липсваше нещо, беше горещо, горчиво, с неохота отворих очи, все така боязливо.

Направих една крачка бавно, после и втора, а под краката си вече губех опора.

Имах само миг и тогава побързах да избягам тичешком, преди да те пусна отново да влезеш в сърцето ми с взлом.