Блян

Дали аз вярвам в магиите,

или в парадоксалната любов?

Като бряг насред дълбините

ме теглиш, мой приказен зов!

Понякога утихвам, сякаш отчуждена.

Оставяш ме да се поскитам

из световете на моята друга вселена.

После ме намираш, без да търсиш къде съм.

Преди да чуя стъпките ти,

отеква далечен тих звън.

И ще усетя само нежния допир 

по своите пъстри коси.

Безпаметни следи, ще шептят, че си бил ти.

Ще ме събудят отново слънчевите лъчи,

а от огледалото кротко ще ме гледаш ти.

Биана Гунчева