Душа

Черните нокти, които отвътре разкъсват плътта ми,

дълбоко са се всмукали.

Толкова пронизващи, сякаш дълго време заостряни.

Те търпеливо са чакали.

Дърпат към своята бездна безпощадно.

Гладни са.

Ще откраднат всеки къс от тленността ми.

Жадни са.

Ще се хранят, докато кръвта се стича по дългите безжизнени ръце.

Ще изпълнят ли с живот отдавна угасналото си сърце?

Раздират ме. Отнемат всичко сетивно.

Боли, но не издавам и стон, за да я съхраня.

Те не бива да разбират за нея.

До последния си дъх без глас ще кървя.

Цапат я.

Те няма да докоснат душата ми.

Нея ще нося дори без ръце.

Без сърце.

До безкрая.

Ще бъдем отново едно цяло.

В Рая.