Спътница моя една

След цялата болка, която в началото не можех да проумея,

сега съм цяла изпълнена само от нея.

Тя си е направила място, което трайно да обитае,

и от мен не се интересува, тя нейното си желае.

Има ли място за още от нея, не зная. Но съм цяла погълната

и обич на друг освен тебе, не мога да обещая.

Теб може да нямам, но с болката за ръка,

ще преминавам през всяка следваща твоя стрела.

Ако боли те – нека, защото така ти избра,

но утеха ще намериш ли в спътница по-добра?

Понякога слабостта, която мразиш най-силно,

толкова те поглъща, че без нея всичко би било немислимо.

Ти имаш ли място за очите, които търсят те цял,

или е рано да питам за истината дали си узрял?

Ти имаш ли си болка, която толкова търпеливо да чака,

съзнала, че за заминаване е отдавна изпуснала влака?

А от толкова обич имаше нужда това ранимо сърце,

но вече е пълно, прелива, има място само за две ръце.