След цялата болка, която в началото не можех да проумея,
сега съм цяла изпълнена само от нея.
Тя си е направила място, което трайно да обитае,
и от мен не се интересува, тя нейното си желае.
Има ли място за още от нея, не зная. Но съм цяла погълната
и обич на друг освен тебе, не мога да обещая.
Теб може да нямам, но с болката за ръка,
ще преминавам през всяка следваща твоя стрела.
Ако боли те – нека, защото така ти избра,
но утеха ще намериш ли в спътница по-добра?
Понякога слабостта, която мразиш най-силно,
толкова те поглъща, че без нея всичко би било немислимо.
Ти имаш ли място за очите, които търсят те цял,
или е рано да питам за истината дали си узрял?
Ти имаш ли си болка, която толкова търпеливо да чака,
съзнала, че за заминаване е отдавна изпуснала влака?
А от толкова обич имаше нужда това ранимо сърце,
но вече е пълно, прелива, има място само за две ръце.
Comments