Банално

Понякога ще бъда много тиха, стъпките ми ще отекват в тишината. Ще искам да те гледам вечно без да се наситя, но ще се отдалечавам с всеки следващ дъх към тъмнината.

Понякога ще спирам и плахо ще поглеждам. Теб ли чух, крачките след моите? Вече не сънувам, а продължавам да се подвеждам, да се спъвам и да падам по пътя на завоите.