Без захар в кафето

Не ще сложа захар аз в сутрешното си кафе, за да усетя горчивината на човешкото сърце. Подслаждаме кафето, но вкусът е измамен, защото истинският вкус не е тъй сладко подсладен. Отпивам горчива глътка, протягайки ръка към чашата насреща, стича се по гърлото ми като сълза гореща. Но аз се усмихвам. Зная, че и на тъгата някога ще видя края.

Без захар в кафето. Така по-добре усеща сърцето. Ще отпия отново от тази отрова, няма го сладкия вкус, който да те очарова. Но и в живота е така. Понякога музика на заден фон не свири и светлина на свети, за да се преборим с всичко, което ни накара да се чувстваме проклети.

Налей ми още чаша горчиво кафе, за да се подготвя за всичко, което животът ще ми поднесе. Аз не искам на сладката заблуда да реагирам с неясна почуда. Аз не искам всичко извън моята чаша с непознатия си вкус да ме кара като луда да се плаша. Без захар в кафето. Така е истинско.

Без измама в сърцето.