Мигове на последната раздяла.
Вали.
Прегръдка в тишината,
и потъвам в нейните очи.
Дълго са чакали,
вече не преливат от копнежи, изглежда.
Колко ли сълзи са изплакали,
докато изгубят и последната си надежда?
Усещам чак сега – сърцето ми кърви...
от болката, събрана в тези две очи.
Отдръпва се с последен поглед насълзен,
осъзнала, че вече може да бъде щастлива,
но без мен.
Биана Гунчева
Comments