Без мен

Мигове на последната раздяла.

Вали.

Прегръдка в тишината,

и потъвам в нейните очи.

Дълго са чакали,

вече не преливат от копнежи, изглежда.

Колко ли сълзи са изплакали,

докато изгубят и последната си надежда?

Усещам чак сега – сърцето ми кърви...

от болката, събрана в тези две очи.

Отдръпва се с последен поглед насълзен,

осъзнала, че вече може да бъде щастлива,

но без мен. 

Биана Гунчева