Не си спомням първата ни целувка.
Помня всичките ни раздели —
и там нямаше преструвка.
Не си спомням кога се влюбих в теб точно —
в кой момент се случи?
Помня всеки твой жест, всяка изненада —
„малките” неща, на които ме научи.
Не си спомням да съм спирала да те обичам.
Помня, че не спирах дълго време да отричам.
Не си спомням кое болеше най-много —
липса, отрицание, мълчание?
Помня само, че много исках да ни се случи,
но беше късно за това желание.
Не си спомням, да съм ти признала всичко.
Помня най-големите си грешки.
И всички те започват с
„Не си спомням” — казват, че били човешки?
И цялото безпътно лутане.
А накрая нас ни няма, и всъщност няма нищо.
Когато от всичко е останало едно сърце на парче, но пък още биещо.
Не си спомням да е спирало да боли,
Но помня, че и ти го искаше, нали?
Comentarios