Болезнени признания

Не си спомням първата ни целувка.

Помня всичките ни раздели —

и там нямаше преструвка.

Не си спомням кога се влюбих в теб точно —

в кой момент се случи?

Помня всеки твой жест, всяка изненада —

„малките” неща, на които ме научи.

Не си спомням да съм спирала да те обичам.

Помня, че не спирах дълго време да отричам.

Не си спомням кое болеше най-много —

липса, отрицание, мълчание?

Помня само, че много исках да ни се случи, 

но беше късно за това желание.

Не си спомням, да съм ти признала всичко.

Помня най-големите си грешки.

И всички те започват с

„Не си спомням” — казват, че били човешки?

И цялото безпътно лутане.

А накрая нас ни няма, и всъщност няма нищо.

Когато от всичко е останало едно сърце на парче, но пък още биещо.

Не си спомням да е спирало да боли,

Но помня, че и ти го искаше, нали?