Има дни като тези – монотонни, с нищо неотличаващи се от предходните, недотам наситени с любимите, желаните нюанси. Минават като на лента – забързана, смачкана, дупликирана, мултиплицирана. Една. И. Съща.
Има дни като тези – носят повече въпроси, отколкото отговори със себе си. Дни, които не са начало, а продължение, отписани още със събуждането. През тези дни ние преминаваме несляпо. Мислите се превръщат в пороци и обгръщат сетивата до пълното им обезличаване. Това кара всички “дни като тези” да си приличат досущ. Провлачват се от “днес” на “утре”, но без ясен край и точна дестинация. Има една константа и това е утрешният ден. Повторение. Позната сигурност. Разрушителна сигурност.
Забравяме на какво ни учат от малки – че всяко нещо си има начало и край. Тъжен (донякъде) факт, но неоспорим. В забравата си започваме да живеем в онази сива безкрайност, която сами сме изградили, въпреки нежеланието си да бъдем нейни постоянни обитатели. Парадоксално, нали?
Абсурдно, ще кажат някои. Глупаво.
Но грешат. Защото наистина има дни като тези.
Но има и дни като днешния, и аз вярвам в силата, която носят, защото животът си струва именно заради тях. Всеки момент и всяка осъзната секунда. Стремежът е по-силен, въздухът е по-свеж, жив си и ти се живее, тук си и наистина те има, изграден от всички “дни като тези” преди това – по-силен, по-сигурен, повече. Ти. Човешко същество от плът и кръв. Видял си, осъзнал си, преминал си, преживял си всеки предходен ден, който те е направил човекът, който си днес. И нищо по-малко от това. Знаеш, че животът не е точна наука, а променлива величина – ако избереш да излезеш от порочния кръг на константните “дни като тези”.
Във всеки такъв ден като днешния, в който не преминеш като през поредния, вече си спечелил. Не само се радваш, че си тук и че те има – ангажираш се, за да се озовеш там, където наистина искаш да видиш себе си. Шансът да направиш нещо различно, понякога е да започнеш отначало. Това не се случва в онези “дни като тези” – ден като ден; ден след ден.
Започва днес, и се случва всеки следващ нов ден. Докато сме тук.
Всеки ден, в който избираме да съществуваме, да бъдем, е шанс да направим едно нещо, което вчера не сме могли. Всеки следващ такъв, е шанс да направим още едно. И още едно. Ден след ден. Тайната на успеха, може би, е да не спираме.
Да живеем осъзнато. Това е смисълът да ни има. Нали?
живо̀т Биологична форма на съществуване и движение на материята, отличаващо обектите, които извършват биологични процеси, от тези, които не извършват; Съществуване или време на съществуване на нещо; трайност; Проява на деятелност, дейност
