Дотогава, докато

Ще оплакваме майките и бащите си.

Ще погребваме братята и сестрите си.

Докога ще броим дните си? 

Ще стискаме зъби пред проблемите.

Ще скланяме глави пред “Големите”.

Докога ще сме по-глухи от глухонемите?

Ще слушаме за селата, убийствата, жителите.

Ще пускаме на свобода извършителите.

Докога ще целуваме ръка на грабителите?

Ще извикат в болницата женицата.

Ще я оставят да им целуне ръчицата.

Докога ще ни убиват дечицата?

Ще плачем, как да се овладеем?

Ще ридаем, докато не полудеем.

А ще остане ли време да живеем?