Ще оплакваме майките и бащите си.
Ще погребваме братята и сестрите си.
Докога ще броим дните си?
Ще стискаме зъби пред проблемите.
Ще скланяме глави пред “Големите”.
Докога ще сме по-глухи от глухонемите?
Ще слушаме за селата, убийствата, жителите.
Ще пускаме на свобода извършителите.
Докога ще целуваме ръка на грабителите?
Ще извикат в болницата женицата.
Ще я оставят да им целуне ръчицата.
Докога ще ни убиват дечицата?
Ще плачем, как да се овладеем?
Ще ридаем, докато не полудеем.
А ще остане ли време да живеем?
Comments