Заб(р)авяне

Спиш ли вече? 

Извинявай, пак закъснях. 

Дълго се лутах, 

но вече всичко разбрах.

Събудих ли те? 

Прощавай. 

Дойдох само да ти се извиня. 

Да докосна нежната ти ръка, 

да потъна отново в нощта.

Забавил съм се… с години. 

На пръста ти проблясва халка. 

Отваряш очи… нямам време. 

И все пак своята закъсняла истина

тихо ще изрека.

На сутринта няма да помниш, 

дали е било сън, или лъжа. 

Защото не мога в очите да те погледна 

и да имам сили да ти споделя. 

Че всичките пъти, когато съм тръгвал,

когато съм те отричал с лека ръка,

по-добре да бях оставал,

без да се взирам в часовниковата стрелка.

Защо знам, че съм закъснял ли?

Защото мога да усетя във въздуха покрай нас,

че видиш ли ме сега,

ще поискаш да бях сън,

а не сянка от Миналото,

която да оживее за поне още час.

Биана Гунчева