Игра на нерви

Харесвах я най-много нощем, когато събличаше душата си и я разхвърляше по пода на парчета, които после не търсеше. Беше само моя —

цялата.

Оставила само демоните в себе си — изпити от съвършенство, вкопчили съществото и изпънатия си гръбнак, и настръхналата си кожа до най-последното нервно окончание по тялото ми.

Изтръгваше агонизираща наслада от ефимерните фигури на телата ни, предизвикали гама-експлозия при сблъсъка си. Имах я —

цялата.

Накрая само се питах: принадлежахме ли си един на друг, или отдавана се бяхме слели в едно цяло?