Когато си самотен сред безброй тълпи.
Когато ти се обича, но не спира да боли.
Когато ти се иска да разпериш криле,
и да избягаш в далечно безвремие.
Когато в теб напира бедствие,
а по устните ти се чете безмълвие.
Когато тежестта не е пречка за умората,
а някъде назад изостанала е волята.
Когато пътят тесен и много са завоите –
заглъхнал далеч, изгубен сред пороите.
Когато спреш да вярваш, че от думите боли...
Повярваш ли в „Обичам те”, ще се освободиш.
Comments