Когато

Когато си самотен сред безброй тълпи.

Когато ти се обича, но не спира да боли.

Когато ти се иска да разпериш криле,

и да избягаш в далечно безвремие.

Когато в теб напира бедствие,

а по устните ти се чете безмълвие.

Когато тежестта не е пречка за умората,

а някъде назад изостанала е волята.

Когато пътят тесен и много са завоите –

заглъхнал далеч, изгубен сред пороите.

Когато спреш да вярваш, че от думите боли...

Повярваш ли в „Обичам те”, ще се освободиш.