Кратка история

Тя е винаги там – чака ме да се прибера, обича ме и ме изпълва с красотата, на която не свикнах да се насищам.

Тя е винаги там – прави ми чаша с чай, а аз изучавам всяко нейно движение. Може ли един човек да бъде рай?

Тя е винаги там. В очите ѝ откривах онзи неугасващ плам. Кажи ми: кога порасна толкова голяма? Да оставаш, дори когато избирах мен да ме няма.

Тя беше винаги там, а аз я накарах да си тръгне. Казах ѝ, че нямам какво да ѝ дам. Ако имах сърце, щеше да го изтръгне.

Тя е винаги там, но вече не ми прави чай. Гледам я отдалеч – превърна се в забранен мой обичай. Отново изпивам движенията ѝ, и дотам.

Красива е, защото мен ме няма до нея. А аз не бързах, какво ако закъснея? Изгубих те, любима моя самодива, а сега изглеждаш от всякога по-щастлива.