Изправена пред кръстопът,
насляпо през нощта вървя,
а пред себе си не виждам път.
Поредната изгубена птица,
криле разперила,
а главата обесила в безпътица.
През врата прехвърлен канап,
стяга ме и дърпа за нанякъде,
където съм ненужна – за скрап.
Забавям ход, летежът плавен.
Закъде да бързам аз –
пътник забравен?
Биана Гунчева
Comments