Кръстопът

Изправена пред кръстопът,

насляпо през нощта вървя,

а пред себе си не виждам път.

Поредната изгубена птица,

криле разперила,

а главата обесила в безпътица.

През врата прехвърлен канап,

стяга ме и дърпа за нанякъде,

където съм ненужна – за скрап.

Забавям ход, летежът плавен.

Закъде да бързам аз –

пътник забравен?

Биана Гунчева