Лунна светлина

В тъмнината ти ще ме откриеш — боса, ходеща под пълната луна. И незнайно как отново ще ме изгубиш в тази яркосиня светлина. Но аз не ще се лутам дълго, луната скоро ще се скрие. В онзи облак тъмен, тя кротко ще се свие.

И тогава аз ще заблестя, през морета ще бягам, и ще летя, ще бъда високо – в незнайното небе, тичайки боса, като невинно дете. И отново ще повярвам в онзи копнеж, разбит от един грабеж на мечти и на надежда.

Ето... луната я няма вече, но изгрява още по-ярко слънцето, задаващо се отдалече. Носи със себе си надежда, дори и носталгия по красивата лунна одежда, отразяваща едно самотно изражение и ново — възраждащо се вдъхновение.