Наивна

Това, което на глас не мога да кажа,

това, което на глас не мога да изкрещя,

е изпълнено с наивността ми

и затова ще продължавам да мълча.

Ще пазя в тайна всичко

така, както правех досега.

Но усещам в себе си истини,

които напират и отварят уста.

Може би искат да бъдат чути,

не бих могла да го позволя.

Сърцето, изпълнено с болка и самота –

е само част от нещата, за които и в съня си крещя.

Искам с някого да говоря,

искам на някого да споделя.

Това, че всичко си отива,

и ужасно ме боли сега.

Искам да върна времето,

но много ли е натежало бремето?

Искам да поправя грешките,

та те са от онези – човешките.

Искам отново да изживея

дните радостни и светли.

Отварям уста да се усмихна, да заговоря,

въпреки че го искам – не мога да се престоря.

Чувам дори гласа на мама, 

помага ми да изляза от тази измама:

Миличка, нима забрави?

Накрая, ще видиш, всичко ще се оправи.

И все още се надявам,

понякога вярвам в това,

макар да знам

колко наивна изглеждам сега.