Това, което на глас не мога да кажа,
това, което на глас не мога да изкрещя,
е изпълнено с наивността ми
и затова ще продължавам да мълча.
Ще пазя в тайна всичко
така, както правех досега.
Но усещам в себе си истини,
които напират и отварят уста.
Може би искат да бъдат чути,
не бих могла да го позволя.
Сърцето, изпълнено с болка и самота –
е само част от нещата, за които и в съня си крещя.
Искам с някого да говоря,
искам на някого да споделя.
Това, че всичко си отива,
и ужасно ме боли сега.
Искам да върна времето,
но много ли е натежало бремето?
Искам да поправя грешките,
та те са от онези – човешките.
Искам отново да изживея
дните радостни и светли.
Отварям уста да се усмихна, да заговоря,
въпреки че го искам – не мога да се престоря.
Чувам дори гласа на мама,
помага ми да изляза от тази измама:
Миличка, нима забрави?
Накрая, ще видиш, всичко ще се оправи.
И все още се надявам,
понякога вярвам в това,
макар да знам
колко наивна изглеждам сега.
Comentarios