Не ме забравяй.
И прощавай,
че не бях до теб,
когато страдаше най-много.
Ще се върна.
Чакай ме!
И извинявай,
че покрай себе си, от всички
теб осъдих аз най-строго.
Изстрадала си, а продължаваш,
умееш да обичаш все тъй премного.
Застинала си, без да чакаш,
но ще се върна при теб
съвсем, съвсем скоро.
Ще се появя отново като гръм –
от всички най-нежелан.
Не ме позна ли? Аз съм!
Твоята рана,
танцуваща с ураган.
Биана Гунчева
Изключително много благодаря за милите думи! Радвам се, че ти харесва тук! 💙
От скоро време чета влогът ти , но веднага успя да ме зашемети.