Не си казахме нищо

Понякога се виждахме – говорехме си, смеехме се, споделяхме. Не си казвахме нищо.

Понякога се лъжехме – че сме добре, че сме щастливи, че сме цели. Не си казвахме нищо.

Винаги в моментите, когато наистина мълчахме, (не си казвахме нищо) очите ни крещяха. И казваха всичко. Толкова силно, че ни беше страх да не го чуем.

И не си казахме нищо.