Песента на празнотата

Понякога чувам детска песен да звучи,

но около мен е тъмно, късно, сама съм – има ли кой да ме смути?

Понякога изпитвам тръпки: парят, цяла ме побиват.

Сякаш мънички ръчички ме теглят, бавно ме изпиват.

Понякога сковавам се цялата от страх:

какво направих – прекалено дълго ли носих на гърба си грях?

Понякога, когато съм в покой, усещам пулса бясно да препуска:

защо тези бесове ме гонят, защо срещу мене той се спуска?

Понякога боли ме, сякаш рана в мене зее,

и не мога да успокоя детето в мен – то неспирно плаче и милее.

Понякога подскачам, боря се и ужасявам се безгласно.

Но това, че от съня излизам, и от реалността е по-ужасно.

А песента, която чувах от празната съседна стая, 

толкова е чужда, че не мога да позная. 

Искам само да я заглуша, но как – аз не зная… не зная.