Писмо от дядо

Миличка, справяш се чудесно, 

продължавай с гордо вдигната глава!

До теб съм, знаеш, 

няма да си никога сама.

Нищо, че съм нависокo – 

по-близко си ми ти сега,

отколкото бе до мен смъртта. 

Моля те, не падай надълбоко – 

отвори сърцето си за цялата безмерна красота.

Миличка, не се обгръщай цяла в самота,

навън има толкова много за теб сега –

чакат те животът, чака те и любовта.

Не се плаши да прекрачиш границата си на сигурността. 

Знам, че беше рано да си тръгна,

можех ли крачка да забавя и да се обърна?

Всичко, което видях, и което не можах – 

изживей го вместо мен, 

а аз да гледам с теб – няма да е грях. 

Биана Гунчева