Приказка за вечността

Мама ми четеше приказка за шарена река.

– Мамо, рекох, искам приказка със сърчица.

И тя преглътна своя разказ,

затвори книгата, сетне замълча.

И в миг в очите ѝ разкри се история за любовта.

Тихо заговори мама и звучеше ей така:

Железа се блъскат, тракат шумно във нощта.

Но не са те остри, и не режат: това са две сърца.

– Защо сковани от студ те чукат и звънтят?

– Избягали са тайно, дом нямат да се приберат.

– Защо избягали са, мамо, чудех се с една сълза.

– Едно желание са имали и само – да бъдат заедно във вечността.

– Не може ли да бъдат, мамо, заедно: истински, облечени във топлина?

– Не могат вече, мамо, случила им се беда.

– И кога ще бъдат, мамо, пак на свобода?

– Всяка вечер във мечтите, двама за ръка.