Мама ми четеше приказка за шарена река.
– Мамо, рекох, искам приказка със сърчица.
И тя преглътна своя разказ,
затвори книгата, сетне замълча.
И в миг в очите ѝ разкри се история за любовта.
Тихо заговори мама и звучеше ей така:
Железа се блъскат, тракат шумно във нощта.
Но не са те остри, и не режат: това са две сърца.
– Защо сковани от студ те чукат и звънтят?
– Избягали са тайно, дом нямат да се приберат.
– Защо избягали са, мамо, чудех се с една сълза.
– Едно желание са имали и само – да бъдат заедно във вечността.
– Не може ли да бъдат, мамо, заедно: истински, облечени във топлина?
– Не могат вече, мамо, случила им се беда.
– И кога ще бъдат, мамо, пак на свобода?
– Всяка вечер във мечтите, двама за ръка.
Comments