Разделени

Казали сме: край и точка.

Разделени. 

Но защо се срещаме

в сънищата още –

споделени?

Повярвали сме. За добро е –

нашето сбогуване.

И дано сме прави.

Очите стискаме, за да не бленуваме.

Уви. Съдбата пак решила е да ни изпревари.

Случайна среща. Страх...

Пореден крах в историята наша.

От толкова умуване,

не знаем как да се погледнем.

Не прегръдка, а ръкуване.

Утеха ли? Не, самобичуване.

Отминаваме с тела в гореща пот облени,

Смеем се насила, заровили лица във длани.

Оттогава търся аз рецепта за забрава.

Минаха години,

търсенето още продължава… Биана Гунчева