Стихотерапия

Не се ли умори

да носиш в ръцете си сърце, което гори?

Непохватен си

и пак ще ти кажа: боли.

Да го изпускаш на посоки,

сякаш въобще не ти принадлежи.

И ти ли в болка се давиш,

щом да се извиниш

дори не благоволи?

Не мога да лепя сърце,

особено ако лежи 

между двете ти ръце.

Не мога да изтрия всяко петънце

от мокрото си и изморено лице.

Ако някой ме чуе, ще каже:

вие не сте добре;

да, несъмнено имаме лудост налице.

Как се лекува разбито сърце?

Питам ви, но знаете ли, 

не искам някой друг да го гали,

било то с мъничко перце.

Докато се губя в страхове,

ще продължавам да си се лекувам с моите… стихове.

Един ден ще ги прочетеш, аз зная,

но дори и сега вече е късно,

и да съм искала – не мога да те оправдая.