Тиха е нощта

Моля те, ако ти залипсвам –

дълго повърви. 

Спирай се по пътя, 

с друго мислите си запълни.

Навън е късно, тъмно,

и ти вървиш към мене,

потънал в свойта самота.

Няма да се луташ дълго, 

знаейки къде стоя сега. 

Но ще приемеш ли, ако помоля те

само за една молба?

Да се забавиш още, да забравиш

за миг за нашата съдба.

И ако все пак стигнеш,    

макар и в ранните зори,

ще те попитам само –

може ли да помълчим?