Една песен време.
Поглед смълчан,
в целувка събран.
Три минути с тебе.
Чакаме на спирката,
автобусът май ще е навреме.
Жалко.
Не може ли да останем така,
поне за миг още малко?
С три минути времето не стига.
На последната страница съм
на любимата си книга.
Бавя я, съвсем не е случайно.
Отлагам я във времето,
крада от общите ни изживявания (тайно).
"Само още три минути”.
Знам, не е оригинално.
Просто не искам това да е краят.
Нали? Колко тривиално...
Биана Гунчева
Comments