Хора без лица
- Биана Гунчева
- 22.04.2015 г.
- време за четене: 1 мин.
Разпръснати думи. От нищото. Без рима, без смисъл. Излияние.
— Защо плачеш? — Защото открих любовта на живота си.
Не се прегръщаме. Не се целуваме. Тела без душа. Хора без лица. В кой живот ще се намерим отново? Един до друг, разпръснати. Привличане - не е. Това е огън, който ще изпепели. Има ли смисъл да питаме кой драсна клечката пръв, вече заринати от догарящите отломки?
Comentaris