Всеки ден говорим за толкова незначителни неща
а най-важните оставяме дълбоко скрити,
и заобикаляме с престорена дискретност.
А тежестта им с времето се превръща в толкова непосилна за възможностите ни,
че първоначално само ни прегърбва, а след това - пречупва на две.
И ни смазва.
Оставаме приклещени под тази тежест, от която вече няма измъкване.
Защото не сме цели. Защото не сме изправени. Защото не сме свободни.
Защото сме изпуснали повратния момент и вече е късно.
А няма нищо по-лошо от това да бъде прекалено късно.
Прекалено.
Биана Гунчева
Comments