Безтегловност

Всеки ден говорим за толкова незначителни неща

а най-важните оставяме дълбоко скрити,

и заобикаляме с престорена дискретност.

А тежестта им с времето се превръща в толкова непосилна за възможностите ни,

че първоначално само ни прегърбва, а след това - пречупва на две.

И ни смазва.

Оставаме приклещени под тази тежест, от която вече няма измъкване.

Защото не сме цели. Защото не сме изправени. Защото не сме свободни.

Защото сме изпуснали повратния момент и вече е късно.

А няма нищо по-лошо от това да бъде прекалено късно.

Прекалено.

Биана Гунчева