Във вчерашния ден

Неизживяното днес, забързаното утре. 

Гонихме влакове. Изпускахме самолети. Времето препускаше през нас, а ние се лъжехме, че е в ръцете ни. Пестяхме от думите, от прегръдките си, оставяхме за утре неизказаното „Обичам те”.

Живеехме вчера или утре, устремени към деня, който можеше и да не дойде.

А между пръстите ни изтичаше днешният ден и цялата му отложена красота.

Връщахме се в спомените, за да си го припомним. Добавяхме украшения, спестявахме си нежеланото, защото го бяхме пропуснали да мине незабелязано покрай нас и сега го създавахме наново, но в спомените си.

Неизживяното днес, забързаното утре.

А в края на деня остава само нуждата от една топла прегръдка, от отсроченото „Обичам те” и усмивката, с която да заспиш и да се събудиш, а тя още да топли лицето ти. Сърцето ти. 

И пак тръгваш да гониш влакове, автобуси и вятърни мелници.

Но се сещаш по средата на тази надпревара с времето, да се поспреш, да се усмихнеш на себе си и да си припомниш, че ако сега и точно сега не изживееш днешния ден, утре ще ти е трудно да си го припомниш, и ще можеш само да го нарисуваш като картина, останала неслучила се във вчерашния ден.