"ЛЕПИРИ: Между Сянката и Светлината", Радослав Гизгинджиев
Ние никога не заспиваме. Просто се будим Някъде Другаде.
След като приключих прочита на „Лепири“ вътрешно си благодарих, че си отделих по-дълго време да я прочета, защото както при всички останали книги на Радослав Гизгинджиев, след последната страница просто… се надяваш възможно най-скоро да издаде следващата си книга.
Ако познавате стила му на писане, отново ще откриете многопластова история с различни сюжетни линии, и през голяма част от книгата ще се чудите „Аз ли нещо не разбирам, какво става?!“, но в момента, в който започне всичко да се разплита, осъзнаваш колко свързано е било през цялата книга… Как всеки един ред е бил от изключително значение за развитието на цялата история.
Каквото и да кажа за „Лепири“, имам чувството, че ще издам нещо, но бях много приятно изненадана от няколкото препратки към герои от „Рай“ и „Повече от любов“. Както се досещате от заглавието на книгата, романът ще ни запознае с Лепирите – така са били наричани в българския фолклор вампирите. Мислиш си, че това е водещата тема на книгата, но всъщност не е напълно така. Това е книгата за любовта. За силата. За изборите. За най-трудните ни битки, а именно тези, които водим със самите себе си. Радослав отново ще ни отведе до светове и кътчета на съзнанието, до които малцина биха се осмелили да се докоснат.
След последната страница просто те обзема необходимостта да останеш за малко насаме със себе си… и просто да почувстваш. Да оцениш. Да благодариш. Да се замислиш за всичко онова, което вътре в себе си си знаел много отдавна, и сега си му дал нов живот.
Това е роман с толкова силна енергия, че трябва да се чете единствено с душата...
Биана Гунчева
