"Нощта", Ели Визел
Никога не ще забравя онзи дим. Никога не ще забравя личицата на дечицата, чиито тела видях да се превръщат в кълбета дим под нямото небе. Никога не ще забравя пламъците, погълнали завинаги вярата ми. Никога не ще забравя нощната тишина, която завинаги ме лиши от желанието за живот. Никога не ще забравя миговете, погубили моя Бог, моята душа; и опустошените ми мечти. Никога не ще забравя това, дори да ми бе съдено да живея колкото като самия Бог. Никога.
Книга, за която не мога да кажа „Хареса ми“, защото истината е, че историите за невъобразимите жестокости на холокоста, родени от недрата на изстрадалото човешкото сърце, са ужасяващи. След тях можеш единствено да помълчиш и да се помолиш за душите на милионите жертви на тази човешка жестокост.
„Нощта“ е изповед за преживения кошмар на Аушвиц, за загубата на любимите хора; за чувството за вина, че си оцелял, а те не са. „Нощта“ е много повече от разказа на един от малцината оцелели ужасите и мъченията в лагерите – това е съкровената история, която Ели Визел пише, за да не полудее; историята за съмненията в съществуването на Бог, който е позволил да се случи всичко това. История, която да напомня миналото, защото жертвите не бива да бъдат забравени. Защото тяхното минало не бива да бъде нечие бъдеще…
Биана Гунчева
