Писмо до Дядо Коледа

Скъпи Дядо Коледа,

Пиша ти писмото си едва днес. Дано не съм закъсняла и то стигне до теб навреме. Няма да е дълго, но много се надявам да го прочетеш докрай.

Откъде да започна? Какво искам от теб, или какво дадох аз през изминалата година? Нека започна отзад-напред:

Докато пиша това писмо, сама си задавам въпроси. Бях ли добър човек през тази година? А през изминалата? Изминалите? Достатъчно ли давах, за да получа това, за което истински мечтая? 

Давам толкова, колкото хората срещу мен са способни да понесат. Това писмо е за онези, които истински обичам. За тях давам повече, отколкото имам в себе си. Всичко. И винаги мечтая да мога да им дам повече от това, което те вече имат. Повече време, повече “обичам те”, повече “прибирам се вкъщи”, повече “този път ще остана за по-дълго”, повече отколкото сега получават. Защото те заслужават целия свят. А моят свят не винаги е най-доброто място на света; не винаги е мястото, където искам да ги отведа. Предпочитам нашия свят, нашето най-уютно място, нашия дом, общите усмивки, пълната маса, около която не достигат столовете.

Празниците. Прегръдките. Врявата от гласовете на всички, които се преплитат един през друг. Онези усмивки, които съдържат в себе си всичко: радостта и тъгата от липсата, която сега е запълнена. Дори и за кратко. 

Но е време да поговорим по същество. Все пак ти си Дядо Коледа, а тези писма, които получаваш, не целят само да те убедят колко добри сме били през тази година. Какво искам да ми подариш ли? Не искам никакви подаръци, просто не ми отнемай нищо. И никого. Не отнемай усмивката от лицата на моите най-любими хора. Не отнемай разбирателството в семейството ми. Не ми отнемай никого от хората, които обичам, за които живея. За себе си искам само това. 

Много ли искам? Малко ли им дадох?

Обещавам да давам повече. Не защото наближава една нова година, през която се чувствам длъжна да си поставя някакви цели, защото трябва. Не. Не трябва. Искам. И така го чувствам. На всеки празник, на всеки рожден ден, всяка година, аз си пожелавам само едно: повече време. 

Повече време със семейството, повече време заедно. Защото тогава сме не само най-пълни, истински и щастливи. Тогава сме и най-силни. А кой не мечтае семейството му да е винаги силно, единно, здраво? 

Не мисля, че искам много. Искам само най-важното. 

Няма как да кажа, че е малко. Защото това всъщност е всичко.