Понякога срещаш подходящия човек в неподходящото време…
Глупости!
Срещаш абсолютно всеки човек тогава, когато е трябвало. Нито миг по-рано. Нито миг по-късно. Да, понякога наистина изглежда като грешното време. Не си готов за всяка среща. Не си готов, ако срещата те свари докато още събираш парченцата от сърцето си по земята. Докато умът ти е някъде другаде. Докато си изгубен и не си искал никой да те намира. Докато се случват толкова много неща, плюс онова, което сега ти идва като гръм от ясно небе. Неискано. Непланирано. Умът и сърцето са от различно тесто. Но това ли е, което ни прави неготови?
Не.
Не е времето, а човекът. Неподходящият човек, а не грешното време. Това е все едно да кажеш “Ако бяхме се срещнали през лятото, а не зимата, щеше да е по-различно”. Нямаше. Просто не е писано всичко да се случи, дори и много да ни се е искало. Всичко това го усещаш в най-първичния момент. Но не му обръщаш внимание. Заблуждаваш се.
“Какво пък, ако не е любов от пръв поглед? Ще се науча да те обичам с времето, така както ти ме обичаш”.
И след време осъзнаваш, че всъщност времето не си го намерил на пътя, нито човекът срещу теб. Да си с някой, а сърцето ти да е другаде, е ограбване. Превръщаш се в крадец, много лаком крадец.
Аз не искам да бъда крадец. По-добре край и точка, отколкото многоточие, след което не следва нов абзац. Не следва нова глава… А нова книга. С друго заглавие.
“Нараних ли те?”
“Можехме ли да опитаме?”
“Избързах ли?"
Има въпроси, които не сме готови да зададем, дори и след като сме сложили последната точка.
И все пак, предпочитам да послушам сърцето си сега, отколкото да се събудя след години на забвение и да осъзная, че не само съм крала от нечие време, но и това е ограбило всичко от мен.
Неподходящият човек всъщност е човекът, на когото ти не си готов да отдадеш същността си. Той е много подходящ. Но за някой друг. Не за теб. И заслужава много повече от любовта, която ти не си готов да му дадеш. Не го стискай, само защото е до теб, и иска да бъде и занапред. Лъжеш него, но лъжеш себе си.
Подходящият човек можеш да го срещнеш по същото време. Пак да не си готов. Пак да не си го търсил. Но той преобръща всичко в теб. И не мислиш за времето, не мислиш дали го искаш, или не го искаш, защото вече си разбрал...
Няма такова нещо като подходящо и неподходящо време.
Нима ако срещнеш неподходящия човек, в подходящото време това ще те направи щастлив? Никога. И ще го разбереш на момента.
Същото е.
Просто понякога ни се иска да си останем слепи за истината, защото ни е хубаво да сме в този момент. Обичаме да крадем и да притежаваме онова, което не ни принадлежи. Егоисти сме по природа. Но това не е наше задължение.
Винаги можем да бъдем каквито трябва. Каквито искаме. С когото искаме. Стига наистина да го искаме.
Не за малко, а завинаги.
Иначе си оставаме нищо друго освен… едни ограбени крадци.
Comments