Вървяха един до друг, уловили ръцете си. Погледите им ту се срещаха, ту засрамено поглеждаха земята в краката си. Беше прохладна лятна нощ. Дърветата вече се бяха прошарили, тук-таме някое листенце политаше към скутовете им, а есента напомняше за себе си едва-едва.
Нашите герои бяха леко нервни, а силното вълнение издуваше гърдите им. Бузите им бяха поруменели, носовете и челата - целунати от слънцето. Вървяха в посока към плажа. Слънцето вече се скриваше зад хоризонта.
Той носеше под едната си мишница кутия с гореща пица, а в нейната чанта подрънкваха две стъклени бутилки.
Бяха решили за последен път това лято да наблюдават пълната луна на плажа, да си говорят и да останат сами, далеч от всичко, невидими за света.
Изведнъж нещо иззвъня така проглушително, че тя се стресна.
Събуди се, разтърка очи. Погледна до себе си, видя, че има още час да поспи преди работа.
„Сякаш беше вчера” - едва доловимо каза на себе си тя.
Сви се на гърдите му, целуна го, и отново заспа, усмихвайки се на този любим спомен от първото лято, което сплете съдбите им.
Биана Гунчева
Commentaires